Силата, а не общественото мнение управлява света ♠ Блез ПАСКАЛ
(1623 ~ 1662)
♠ Справедливост, мощ
Справедливо е да се подчиним на справедливостта. Необходимо е да се подчиним на силата. Справедливостта е безпомощна без силата; силата е тиранична без справедливостта. Неподкрепена от мощ, справедливостта е изложена на противопоставяне, тъй като постоянно се срещат злосторници. Несъчетана със правдивост, силата е изложена на обвиняване. Необходимо е затова справедливостта и силата да бъдат обединени; за тази цел справедливостта би трябвало да се съюзи със силата или силата – със справедливостта.
Справедливостта може да бъде оспорена, до момента в който силата е явна и неопровержима. Затова хората не са съумели да въоръжат със мощ справедливостта, защото силата се е опълчила против нея и се е провъзгласила самата тя за правдивост. И по този начин неспособни да дадат мощ на правото, хората са дали право на силата.
Единствените общопризнати правила са законите на страната за елементарните проблеми и мнението на болшинството – за значимите. Как се е стигнало до това? Мнозинството е било мощно. Така се изяснява фактът, че кралете, чиято власт има различен източник, не се преценяват с мнението на министрите си, въпреки да са болшинство.
Равенството на богатствата безспорно е справедливо; само че защото хората не са могли да дадат мощ на правото, дали са право на силата; безпомощни да въоръжат справедливостта, те са оправдали силата, с цел да обединят правото и силата, та да има мир, висшото богатство.
„ Когато един мощен и въоръжен човек има нещо, то не е застрашено от нищо. “
Защо се подчиняваме на болшинството? Дали тъй като има право? Не, единствено тъй като е по-силно. Защо се подчиняваме на от дълго време откритите закони и разбирания? Дали тъй като са по-правилни? Не, единствено тъй като са общоприети и изключват всевъзможни различия.
...Това е резултат на силата, а не на обичая; тъй като хората, способни да изобретят нещо ново, са необичайност. Най-многочислени са тези, които не желаят нищо друго, с изключение на да вървят по утъпкания път, и отхвърлят на изобретателите славата, към която те се стремят посредством изобретенията си. А в случай че упорстват в желанието си да я извоюват и презират другите, лишените от креативен благоприятни условия на собствен ред ще им прикачат смешни прозвища и ще ги наложат с сопа. Така че не парадирайте с дарованието си и запазете доволството си за самите вас.
Силата, а не публичното мнение ръководи света. – Но публичното мнение употребява силата. – Силата обаче основава мнението. Според публичното мнение отстъпчивостта е прелестно нещо. Защо? Защото в случай че някой пожелае да танцува върху въже, ще остане самичък и аз ще провеждам по-силна група хора, които ще заявят, че в това няма нищо удивително.
Взаимоотношенията, при които едни хора почитат други, са, общо взето, необходими; би трябвало да съществува подчиненост, защото всички желаят да господстват, само че не всички, а единствено някои могат.
Власт, учредена на публичното мнение и на въображението, е приятна и мечтана, само че преходна. Власт, учредена на силата, е непоклатима. Затова публичното мнение е един тип кралица на света, а силата – негов тиранин.
Справедливостта е това, което е към този момент открито. Следователно всички наши открити закони би трябвало наложително да бъдат считани за обективни, без да бъдат оценени единствено тъй като са открити.
~ Несправедливост
Опасно е да се признае пред народа, че законите са несправедливи: той им се подчинява единствено тъй като ги смята обективни. Ето за какво би трябвало да му се внуши в това време, че е задължен да им се подчинява, тъй като са закони, както се подчиняваме на началниците не тъй като са обективни, а тъй като са началници. Съумеем ли да му внушим това, ще избегнем всякакво бунтуване и точно това е определението на справедливостта.
Повечето хора преценят вярно нещата, тъй като са напълно невежи – естественото положение на индивида. В науката има две крайности, които се допират. Първата е цялостното незнание, с което се раждаме. До другата прекаленост доближават огромните умове; овладели всичко, което е налично за човешкото знание, те откриват, че не знаят нищо, и се оказват в същото положение на незнание, от което са тръгнали; единствено че това е по-мъдро, опознало себе си незнание. Хората сред тези две крайности, отърсили се от първичното си незнание, само че нестигнали до другото, се перчат с начетеността си и се показват за всезнаещи. Те точно смущават обществото, като за всичко се произнасят погрешно. Народът и същинските учени съставляват болшинството, презиращо недоучените, които на собствен ред презират него. Недоучените преценят всичко неправилно, а болшинството – правилно.
От: „ Мисли. Блез Паскал “, изд. „ Лик “, 2001 година
Изображение: Portrait of Pascal (1623 ~ 1662), unknown artist; commons.wikimedia.org
